Ново огнище на птичи грип е регистрирано в село Жълти бряг

Ново огнище на птичи грип е регистрирано в Хасковска област, съобщават от Българската агенция по безопасност на храните. Вирусът е установен в животновъден обект за отглеждане на пекински патици в землището на село Жълти бряг, община Стамболово.

Фермата е разположена в 10-километровата наблюдавана зона, районирана във връзка с огнище на заболяването от края на 2021 година. Положителната проба е констатирана при изпълнението на пасивен надзор в зоната. Предстои умъртвяване по хуманен начин на заболелите и контактни птици в обекта и обезвреждане на труповете под официален надзор и по начин, недопускащ разпространение на болестта. В животновъдния обект се отглеждат около 5 800 патици от различни възрастови категории.

Около засегнатата ферма е определена 3-километрова предпазна зона, в която попадат селата от община Стамболово – Жълти бряг, Стамболово и Царева поляна, както и хасковското село Книжовник. В 10-километровата наблюдавана зона попадат селата Войводово, Манастир, Малево, Криво поле, Корен, Маслиново, Горно Войводино, Долно Войводино, Малък извор, Голям извор, Кралево, както и кърджалийските – Сестринско, Рудина, Татково, Звиница и Крин. Извършва се епизоотично проучване и проследяване на движенията на домашни и други птици, яйца, продукти и странични животински продукти добити от тях, фураж за птици, и на транспортните средства, свързани с технологичния процес в обектите. От Агенцията по храните припомнят, че птичето месо и продукти от ферма, в която е установено огнище на Инфлуенца по птиците, не представляват опасност за човешкото здраве при спазване на хигиенните правила за обработка на храни в домакинството. Припомняме, че на 6 януари беше ликвидирано огнище на птичи грип в хасковското село Криво поле. Тук бяха унищожени близо 40 000 кокошки.

Яворовите януарски дни започват днес в Чирпан

Яворовите януарски дни започват днес в Чирпан. Това се случва всяка година на 13 януари – рождения ден на поета Яворов. По традиция на рождения ден на прочутия български лирик и харамия, в Къща-музей „П.К.Яворов“ ще бъде тържествено запален огънят на Яворовата поезия.

Празниците продължават няколко дни с различни прояви. Организират се изложби в памет на поета в градската-художествена галерия. В къщата-музей на Яворов се разиграват сцени от негови творби, с участието на представители от театъра на гимназията в града, представят се книги и се организират литературни четения. Това е едно истинско преживяване, както за жителите на града така и за неговите гости, които желаят да се докоснат до живота на Яворов, както и да обогатят културния си опит.

По този повод през 2022 г. се организират за пореден път Националният литературен конкурс „И ти си в мене – ти, родино моя!” и десетото издание на Националния конкурс за рисунка „Недорисуван свят” в памет на Василия Стоилова.

Край Сърница е била решителната битка между траките и римляните

Край Село Сърница в община Минерални бани е била решителната битка между тракийското племе одриси и римляните. Според легендата под Шарапаните е бил най-мощният сблъсък между одрисите с римските легиони. Римляните победили в битката и дъщерята на одриския владетел се хвърлила от висока скала, за да не бъде пленена и отведена в робство. Затова и народът от онези далечни времена нарича скалата Черната.

В района на община Минерални бани са открити множество археологически находки от праисторическата епоха, античността и средновековието, което е свидетелство за хилядолетното използване на обилните и горещи минерални води. Сред интересните места е скалният комплекс Орлови скали до село Сърница. В камъка са издълбани трапецовидни култови ниши, за които се счита, че в тях са били поставяни урни с праха на представители на по-низшето съсловие. На възраст около 2600-2800 години са и шарапаните, в които древните преработвали гроздето за виното си. Някои от тях обаче са разположени на големи разстояния от терени, в които би могло да е имало лозови масиви. Това логично води до версията, че е възможно те да са се използвали от траките за отливане на златото. И тук мистиката, която е в края на всеки камък в минералните бани, примамва любопитството.

Стамболово партньор по проект с Гълъбово и Горна Оряховица

Община Стамболово е партньор по проект „Въвеждане на мерки за адаптация към променящия се климат в общините Гълъбово, Горна Оряховица и Стамболово”. Той се финансира чрез финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021г. Изпълнява се в партньорство с общините Гълъбово, Горна Оряховица и Утгард АС, Норвегия. Вчера на онлайн встъпителна среща, в която участваха представители на трите български общини и на норвежкия партньор Утгард АС, бяха разпределени задачите между партньорите при реализирането на проекта. Проектът предвижда подобряване на компетентността на общинските служители в областта на предприемане на мерки за смекчаване и адаптиране към климатичните промени.

Джипита ще работят в обновени помещения в Созопол

Приключи ремонта на двете помещения в Созопол, които са отредени за ползване от личните лекари в града. Те са разположени на комуникативно място в центъра на новия град, в близост до лабораторията и са пригодени с манипалуцационни и чакалня за пациентите. Предстоят дейности по преместването на д-р Кръстева от настоящото помещение, което години наред се оказва крайно неудобно за посетителите, особено за по-възрастните от тях и в настоящата пандемична обстановка. Междувременно Община Созопол спомага Здравната каса като осъществява срещи с общопрактикуващи лекари от цялата страна, за да бъде своевременно заето мястото на д-р Градинаров. „Това, което мога да направя аз като е кмет в търсенето на общопрактикуващ лекар, освен да осъществявам разговори с тях, е да предоставя новоремонтирано помещение за медицинска практика, както и общинско жилище в града“, коментира Тихомир Янакиев по темата.

В Минерални бани ще ловуват диви прасета до 16 януари

В Минерални бани ще ловуват диви прасета до 16 януари. Със заповед на министъра на земеделието Иван Иванов срокът за групов лов на дива свиня се удължава до 16 януари 2022 г. включително. Мотивите за това са усложнената епизоотична обстановка в страната заради болестта  Африканска чума по свинете /АЧС/. Тя е особено опасна. Разпространението й може да причини значителни икономически загуби. Засяга, както дивата свиня, така и промишленото свиневъдство и малки лични ферми. Намаляването на популацията на дивата свиня е част от мерките , които трябва да се прилагат съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. Удължаването на срока за групов лов на дива свиня е необходима мярка за ограничаване на разпространението и ликвидирането на АЧС.

На този ден през 1904 г в Първомай е роден Георги Караславов

На този ден през 1904 г. в Първомай е роден българският писател и драматург Георги Караславов. Започва да публикува през 1919 г. във вестник „К’во да е“. Работи в редакцията на вестник „Ведрина“ (1926 – 1927) на Антон Страшимиров. Участва в редактирането на вестниците „Поглед“ (1930 – 1934), „Ехо“ (1930 – 1934), „Жупел“ (1931 – 1934) и „Фронт на трудовоборческите писатели в България“. Някои от произведенията му са конфискувани от полицията – сборниците с разкази „Изчадия адови“ (1932) и „На два фронта“ (1934), повестта „Селкор“ (1933). За нея Караславов е осъден и затворен в Софийския централен затвор.

Първата му книга е „Уличници“ (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите „Снаха“ и „Татул“. Главни герои в ранната проза на Караславов са бедните градски деца – сборник разкази „Уличници“ (1926). В сборника с разкази „Кавалът плаче“ (1927) е отразена народната трагедия през септември 1923 г., а романът „Споржилов“ (1931) разкрива живота на строителните работници в Прага.

В социално-битовите романи „Татул“ (1938) и „Снаха“ (1942) авторът следва реалистичната традиция на българската белетристика, с дълбоко психологическо проникновение изобразява разрушителната частнособственическа страст и трагизма в селския живот, но разкрива социалните и политически процеси в българското село, вътрешният драматизъм на героите е дискретно отражение на драматични социални конфликти. Романът „Снаха“, публикуван през 1942 г., е окачествен като най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 г. и получава „Лаврова клонка“ от цар Борис III за култура. През 1961 г. Караславов става академик, а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен със званието Герой на социалистическия труд (1959 и 1964), и Герой на България през 1974 г., орден „Георги Димитров“ (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959). Народен представител от I до VII Народно събрание от Пловдив и област. Заместник-председател на Президиума и член на Президиума на Народното събрание (1950 – 1962). Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ в София (1947 – 1949), главен редактор (1952 – 1958) на сп. „Септември“, главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958 – 1962).

Лисиците в Странджа са в окаяно състояние

Лисиците в Странджа са в окаяно състояние, твърдят ловци от село Фазаново в община Царево. Мършави, гладни, опърпани, те търсят контакт с хората, за да имат шанс да оцелеят. Не ги гонете, не ги отстрелвайте, а ги нахранете, защото за това им състояние сме виновни само ние – хората. Промяната в климата, унищожаването на горите, прекалената употреба на отрови – всичко това се отразява върху популациите на животните и от него всички страдат, защото са навързани на хранителната верига, твърдят еколозите. Можем да живеем без да се глезим кой знае колко с храната, всеки човек с мозък може да го направи, но при животните въпросът е на живот и смърт. Да, темата е неприятна и ни разваля настроението, но е време да променим отношението си към дивите животни и природата. Те са вписани от Бог в хармонията на планетата!

Две международни събития в Културния календар на Мъглиж

Културният календар на община Мъглиж за 2022 г. вече е готов. Две международни културни прояви са заложени в него. Международни поетични празници ще се проведат за втори път в община Мъглиж на 31 май. Организатори на проявата са Община Мъглиж, НЧ „Пробуда 1869” и вестник „Мъглижки нюанси”. В програмата е предвидено и провеждането на Осмият международен арт пленер „Изкуство в Мъглиж”, който ще се проведе от 20 до 26 юни. Организатори на пленера са Община Мъглиж и Фондация „Център за правно и културно застъпничество – ТЕМИДА АРТ”

Четири прояви на национално ниво са предвидени в културния календар на общината. Онлайн фотоконкурс „Мъглиж – вчера и днес” е първата от тях с дата 20-ти май. НЧ „Пробуда 1869” ще организира Петия национален фестивал на етносите „Еднакви в различното” под патронажа на кмета на община Мъглиж д-р Душо Гавазов. Проявата е планирана за 16 юли. Завръща се и Фестивала на рок музиката „We are going to Мъглиж”, организиран от Иво Руев от 3 до 5 септември. На 1 октомври ще се проведе Петият национален фолклорен фестивал на любителските клубове за танци „Приятелю ела и виж, хора се вият из Мъглиж”, който също ще премине под патронажа на кмета на общината. В проявите на регионално ниво е предвиден Вторият фестивал на здравето и минералната вода „Когато водата лекува, душата пее и танцува”. Негови организатори са Кметството в село Ягода и НЧ „Гео Милев 1926” в селото. Празникът на град Мъглиж „Цветница” ще бъде отбелязан на 17 април. Рок групата „Диана Експрес” ще изнесе концерт на този ден на площада в Мъглиж. Културните прояви на общинско и местно ниво са над 20 на брой.

Спят ли зимен сън мечките в Минерални бани?

Край Минерални бани се намира древното светилище с астрономическа обсерватория „Мечите дупки”. На една от скалите там бе открит и изсечен профил на мечка. Според древните най-вероятно мечката е била свещеното животно на светилището. Отворите на древната обсерватория пък сочеха към съзвездията Голяма мечка и Малка мечка. Истински мечки в района, който е съвсем близо до националния курорт обаче не са забелязани.

През последните години климатичните промени водят до все по-чести срещи на хора с мечки и през зимата. Сега сякаш се очертава промяна в тенденциите – зимуват ли наистина мечките през настоящия сезон, когато снегът пристигна още през ноември. Климатичните промени влияят и на кафявата мечка. Така например миналата година вследствие на сушата имаше много обилно плодоносене на жълъдодаващите видове, основно бук. Това до такава степен задоволи мечките, че част от горските твърдяха, че са изчезнали. Тази година лятото също беше сухо, но вече изтощените горски растения не дадоха никакъв плод. Това доведе до повишена, спрямо предишните години, активност на мечки в близост до населените места. Съответно и щетите бяха повече, което разбира се доведе и до субективното усещане, че мечките са станали твърде много. Липсата на храна се отразява и на зимния сън. Към момента получавам редовно сведения от колеги горски за активни животни. Следя също и голям брой ловни, туристически и планинарски групи, където също се случва да се публикуват снимки на следи в снега. Редно е да кажем, че това не е изключение и винаги има животни, които не спят или поне не цялата зима. Затова е рано да се правят заключения.