„Рисунка” на Костадин Петков в GISSEN

Изложба „Рисунка” на Костадин Петков открива днес най-голямата българска виртуална галерия GISSEN. Завършил художествената гимназия в София, която по това време е единствената в страната, а след това и Художествената академия, авторът получава всичко онова, което е необходимо за да бъде един художник завършен и да остане само това, което трябва да надгражда. Имах много добри учители в София, които от своя страна бяха ученици на известни художници, споделя Коцето. Така например моят учител в художественото училище Георги Кьоселиев бе ученик на Илия Петров. Друг мой преподавател вече в академията – Петър Чуковски пък бе ученик на Илия Бешков. Преподавал ми е също така Марко Бехар, все имена от пантеона на българското изобразително изкуство, споделя скромно авторът на изложбата.
Преди десетина години напуснал Кърджали и отишъл да живее във Варна. Няколко години по-късно той отново се завръща в Кърджали, за да внесе морски полъх в родопския край. Той знае, че това не е зрелостта, защото тя не идва с времето. Първата си картина е нарисувал, когато бил на 2-3 годинки, а първият му хонорар като оценка за неговия талант дошъл, когато бил 4-годишен. Тогава приятел на неговия баща, когото Коцето изографисал, буквално му залепил на челото, ей така – по сватбарски банкнота от 1 лев. Едва ли това е вдъхновило младия кандидат за да поеме по пътя на славата, но днес той споделя философски, че да бъдеш художник не е никак лесно.Това е тежък и неблагодарен труд, докато у повечето хора битува едно измамно усещане, че рисуването е детска игра или по-скоро забавление. Цитира синът на Илия Бешков – Александър, който в разговор с великия си баща, споделя, че не може да свърши някаква работа както трябва. Думите на Бешков били унищожителни – той казал следното: Ти знаеш ли, че аз можех да бъда известен актьор, много добър музикант, журналист или танцьор, но аз избрах най-трудното – да бъда художник.
Искам само да спомена, че моето ново раждане стана през 1998 г., когато аз получих своето духовно посвещение. Оттогава аз изоставих цигарите, като се има предвид, че преди това пушех по три кутии на ден. Малко по късно спрях да пия и кафе, което първоначално пиех заради ниското ми кръвно и от момента в който спрях кафето не съм имал никакви проблеми и с кръвното. Разбира се, всичко това си има своето обяснение, но Коцето отбелязва само, че е човек християнин и се е посветил на своя бог. Дори и картините си подписва с калиграфска точност и естетика „Костадин Петков – слуга и прислужник на Исус Христос”.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • LinkedIn
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS

„Българският Холивуд” в Галерия GISSEN

„Българският Холивуд” е премиерната изложба в Галерия GISSEN от днес. Автор на 33-те фотографии е Живко Тенев. Репортажно заснетата серия показва моменти от живота в с. Ковачевица, известно като Българският Холивуд. За пореден път GISSEN показва, че умее да твори изкуство не само чрез традиционните за художниците методи и техники. Той си служи еднакво добре с обектива на фотоапарата или камерата, за да ни поднесе поредното предизвикателство и нямаше да бъде GISSEN, ако наред с красивите каменни къщи не ни беше показал контейнерите за боклук, използвани като барче за излязъл от употреба аналогов телевизор или битката между бездомни кучета на селската улица.
За мен времето на Българският Холивуд в Ковачевица отдавна е изтекло, защото от години тук не се снимат филми, а самите кинаджии си намериха други интересни места, каквито в България можеш с лопата да ги ринеш, споделя авторът. Интересът ми бе насочен не толкова към някогашната слава, а към това което е останало в селцето след тази слава. Защото една слава, колкото и голяма да е тя, е нещо мимолетно – идва и си отива на крилете на пеперуда. Хората много често си мислят, че славата е нещо много хубаво, нещо много необходимо, а всъщност за последствията от нея никой не говори. Същото е и в Ковачевица – едно от стотиците прекрасни български села, обречени да загинат, както къщата обявена за паметник на културата и която всеки ден местните виждат как се разпада като на забавен кадър, твърди още авторът.
GISSEN е продуцент, автор и сценарист на няколко късометражни филма, единият от които „Между двата реда” е заснет в този район на България, но от другата страна на Места под връх Славянка. Друг негов филм „Европейски ден №1” бе отличен на фестивал в Япония.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • LinkedIn
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS

„Светлина” в Галерия GISSEN

Живописната изложба „Светлина” на Светлозар Недев представя от днес Галерия GISSEN. Това е третата изложба на маестрото, която гостува в най-голямата българска уеб галерия. Първото представяне на Светлозар Недев бе през 2007 г. с изложбата „Стъпки в душата”, през 2012 г. той показа втората си живописна изложба, информираха организаторите. Иначе Светлозар е особено популярен не само у нас, но и в Русия, където се представи със серия свои изложби.
Различни негови продукции са показвани в Македония, Турция и Сърбия. Самостоятелната изложба „Светлина” на старозагорският художник Светлозар Недев в Галерия GISSEN включва 15 живописни платна. Светлината е основен елемент във всичките тези творби, затова реших и изложбата да се нарича така, сподели авторът.
Руската художничка Светлана Вакхина и Светлозар Недев бяха творчески тандем преди две години, когато двамата станаха съорганизатори на пленер, който се проведе под патронажа на кмета на община Мъглиж. В него участваха художници от Русия и България. Техните творби поставиха началото на фонд на Градска художествена галерия в Мъглиж.
В навечерието на Рождество Христово известният фотограф и художник откри собствена арт-галерия в Стара Загора. Той събра приятели и почитатели в салона, който се намира на ул. Боруйград (бивше кафене “Ахинора”), и заедно вдигнаха наздравица за успех на начинанието. Пред публиката Светлозар представи и новата си изложба. Това са 30 голямоформатни платна, които художникът е обединил под темата „Космическа релация“. Част от картините той е показвал на изложби в Русия и Македония, но и има такива, които е нарисувал специално за откриването на галерията си. „Не знам дали съм закъснял или избързал с откриването на тази галерия, но знам, че ще съжалявам, ако не бях направил това“, призна с усмивка художникът. Той сподели, че идеята му е салонът да бъде място за творчески срещи и духовна изява на творци, тук да се показват изложби на различни поколения художници, да идват за отмора на душата любители на изобразителното изкуство. Кратка ретроспекция на творчество на Светлозар Недев бе представена от фотограф-художника Кольо Пейчев негов учител в професията.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • LinkedIn
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS

„Лица от Ню Йорк” на Румен Старковски в Галерия GISSEN

“Лица от Ню Йорк” е новата изложба в Галерия GISSEN, чиято премиера е днес. Автор на 30-те фотографии е писателят Румен Старковски. Това е третата фотоизложба на Румен Старковски, посветена на Ню Йорк. Първите две също бяха показани в Галерия GISSEN. Ню Йорк е един наистина космополитен град, а Румен Старковски е автор на сборника с разкази “Лятно време” и романа “Шахтата”. Той е лауреат на Националния литературен конкурс “Южна пролет” в Хасково през 2001 г. “Забежката” към обектива е не само едно добро попадение, но и начин да се извадят пред публика и други енергии.
“Живях себе си в Ню Йорк в продължение на почти една година”, заявява Румен Старковски. Имах времето и възможността да бъда на два пъти по шест месеца в този град, благодарение на брат ми и неговата съпруга, за което съм им благодарен безкрайно. За мен Ню Йорк е един съвременен Вавилон, казва още писателят. Той не е пропуснал да фиксира чрез своя обектив не само красотите на града, но и своите любими персонажи – скитниците, които също са част от картината, наречена Ню Йорк. Тук се преплитат епохи и стилове, езици и култури, характери и съдби, но най-важното нещо в този град си остава свободата на личен избор, която имат всички – от последния скитник – до свръхбогатият магнат.
Да, възхищавах се на един скитник, когото винаги заварвах на един стол на едно и също място в продължение на месеци. Всеки ден на излизане го виждах там, на Хаустън Стрийт, на една пресечка от Бродуей на своя стол, в една и съща неизменна поза. Седи си на своя ъгъл непоклатим и величествен, избрал е тази форма на живот и така си живее години наред. Когато се прибрах в България и разговарях с брат ми, попитах дали “моят човек” е там. Отговорът бе – там е естествено. Когато пристигнах втория път в Ню Йорк обаче него го нямаше. На същото място вече бяха построили нова луксозна сграда. Сигурно пак си е намерил някое местенце, откъдето не мръдва.
Те, скитниците, са и мобилни в края на краищата. Много пъти съм си задавал въпроса как живееше този човек. За мен той бе един благодатен обект за един друг ракурс върху нещата от живота. Какво ли си е мислил през цялото това време? За мен той бе цяла една вселена. Как може този човек да седи с месеци и години на едно и също място. Бих искал да разбера какви са социалните му контакти и има ли все пак такива, какво става в живота му и ако щеш в кой от десетките богове в Ню Йорк вярва. Той може би не живееше там, може би не беше и наблизо, този тип хора просто си избират място. А това е най-важното, да имаш право на избор, как да живееш. Лягаш на улицата и никой няма право да те закача. Аз се възхищавах на тези хора.
Имах даже един сгоден случай, когато почерпих един от тях с половин кутия цигари. Пак ги отказвах. Когато помислих, че съм спечелил благоразположението му и поисках разрешение да го снимам, той категорично ми отказа. Скитник бе, скитник ти казвам – с всичките му там атрибути. Обясних му, че искам да го снимам ей така, просто за спомен. Той обаче си имаше своето достойнство и каза категорично – “не”. Това е, и ти трябва да го приемеш. Няма насилие, няма натрапване в общуването един към друг, това също е част от американската свобода.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • LinkedIn
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS

GISSEN с “Номер едно” за 2014 година

„Номер едно” се нарича първата за тази година изложба в света, чиято премиера е в галерия GISSEN. Това наистина е първата в света изложба за годината, защото бе открита точно в 01,00 часа на 1-ви януари, сподели нейният автор GISSEN. Експозицията съдържа 24 карикатури и интересното в случая е това, че всички те са били публикувани на дата 1-ви в различни издания и през различни години, сподели авторът.
През изминалата година GISSEN представи пет свои продукции между които бе и мегаизложбата „Внимавай човече!” в нея той направи трактовка на всички пътни знаци, но адаптирани за движение в Космоса. През тази година Галерия GISSEN ще работи с невиждани досега обороти. Всяка седмица в нея ще има премиера на нова изложба. Изложбите ще бъдат селектирани лично от GISSEN, който е един от най-популярните съвременни художници в България.
Искам галерия GISSEN да наподобява истински кошер и в нея непрекъснато да се раждат нови неща, сподели авторът. Всяка от изложбите в галерията получава много добро медийно отразяване и това я прави достъпна до много широк кръг от хора. В творческата биография на GISSEN има над 120 участия в престижни международни изложби, 71 авторски изложби и няколко награди от международни форуми. Негови рисунки се намират в музеите на карикатурата в Токио /ЯПОНИЯ/, Истанбул /ТУРЦИЯ/, Маростика /ИТАЛИЯ/, Фолиньо /Италия/, Дамаск /СИРИЯ/, Беринген /БЕЛГИЯ/, Брее /БЕЛГИЯ/, Олен /БЕЛГИЯ/ и колекция “Йост Доген” в ШВЕЙЦАРИЯ. Творби на GISSEN притежава и Музея на съвременното изкуство ИНТЕР-АРТ в Аиуд /Румъния/. Колекция от близо 30 рисунки на ЖИСЕН притежава и Домът на хумора и сатирата в Габрово.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • LinkedIn
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS