От началото на месец февруари тази година Община Казанлък започна работа по нов интегриран здравно-социален проект „Грижа в дома в община Казанлък“. Целта е да се осигури подкрепа в домашна среда за лица с увреждания и възрастни хора в невъзможност за самообслужване. Изпълнението на проекта ще разшири възможностите на Общината за предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда. Това съобщиха от пресцентъра на общината.

Новият проект надгражда реализираните вече дейности и постигнати резултати по проекти „Патронажна грижа в община Казанлък“ – Компонент 2 и Компонент 3 и „Патронажна грижа + в Община Казанлък“, като осигури на възрастните в невъзможност за самообслужване и хората с увреждания предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги, психологическа подкрепа, доставка на хранителни продукти от първа необходимост до домовете на лицата, заплащане на битови сметки със средства на потребителите, предоставяне на информация относно превенция и профилактика на здравето и социално значими заболявания. За реализация на дейностите предстои назначаването на персонал за организиране и управление на услугата, специалисти по предоставяне на грижи в дома, в т.ч медицински лица и домашни санитари, както и други консултанти и помощен персонал. Считано от 14.02.2023 г. всеки желаещ да ползва услугата „грижа в дома“ може да подава своите документи за кандидатстване. Услугата „грижа в дома“ е комплекс от здравни и социални услуги, съответстващи на потребностите на потребителя.

Ивелина Радионова – една от най-обичаните български съвременни писателки гостува в Асеновград, по покана на общината. Срещата с авторката се проведе в Градската библиотека. Почитателите на литературното изкуство познават Ивелина Радионова като автор на „Алтъна”, „Обич”, „Писано с огън”, „Йова разказва”, „България навеки”.

Последната й книга носи името „До Боянския майстор”. В нея писателката разказва вълнуващи истории за страдание и обич, за фатална обреченост, за човешки съдби, които остават в сърцето и вълнуват дълго, след като си затворил последната страница. Едновременно с това, изживяването кара читателя да се чувства горд, че е българин и, че е част от традиция, която идва от вековете и отива към бъдещето. Книгата събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието.

Родолюбието се усеща във всяка разказана история, с думи, които са като мляко, заквасено със звезди, песен на чанове, пъстро халище и свят хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сила от тях. Посланието на книгата е читателят да открие своята причина да е жив. Да осмисли дните си. Защото всеки идва с определена мисия, която се превръща в пътеводна светлина в живота му. Чрез творбите на Ивелина Радионова говори гласът на българското. Тя утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции.

Уникални букети от дърво изработва Павел Делчев от Минерални бани. “Тези букети ги правехме само аз и един китаец, но той вече почина”, шегува се Павел. Разказва, че е наследил този необичаен занаят от вуйчо си, но след това го е доразвил и доусъвършенствал.

Преди да се пристъпи към изработването на букета, трябва да имаме подходящия материал. Най-добрите букети стават от дрян, но той трябва да бъде добре подбран, открехва ни част от тайните си Павел. Понякога за да си набави материал е необходимо да преброди километри из горите край Минерални бани. Изработването на един букет също е трудоемко, става на ръка и могат да се направят не повече от 3-4 букета на месец. Някои ги наричат “мъжки букети”, други им прикачват по-благозвучното “Цветята на траките”, но и за едното и за другото са необходими сръчните ръце на Павел. Най-важоното е, че тези букети не повяхват след няколко дни, а могат да издържат години. Затова и от община Минерални бани поръчват от време на време на Павел да изработи някой букет за специалните й гости.

Освен, че е много сръчен в ръцете, Павел пуска и доста духовити шеги, с които в миналото е впечатлявал не кой да е, а писателя Дончо Цончев, когато идвал да ловува по тези места. След всеки лов той неизменно предоставял отстреляния дивеч на Павел, за да го приготви както той си знае.