Община Варна да подпомогне финансово епизод на предаването „Без багаж“, посветен на морската столица. Това беше основната тема на заседание на ПК „Туризъм, търговия и рекламна дейност“ към местния парламент.

Екипът на документалната продукция работи по проекта „Без багаж – България“, с който са поставили началото на производството на 12 епизода. Сериите са посветени на природни забележителности, културно-историческо наследство, бит и традиции, туристически дестинации, градска среда в България, като целта е те да бъдат излъчени в световния телевизионен ефир. Сумата за заснемането на един епизод е 30 000 лева. С толкова се очаква Община Варна да подпомогне продукцията, стана ясно по време на заседанието. Част от епизодите вече са готови. Предстои да бъдат заснети още 5 епизода, в които място има и Варна, посочват продуцентите. Те допълват, че през годините са произведени и излъчени над 700 епизода под бранда „Без багаж“ за повече от 60 страни, като България като туристическа дестинация до момента не е включена в селекцията за международно разпространение. Според вносителите очакваните ползи за Варна са привличането на повече туристи и инвеститори „заради всичко, което ще разкажем и всичко, което светът не знае за нашата морска столица“. Пред съветниците зам.-кметът Снежана Апостолова заяви, че по информация на продуцентите епизодите не са откупени. Те ще бъдат предложени на форум в Кан за договаряне и разпространение на телевизионно съдържание в света. От Община Варна се иска да заплати епизода, след което ще се надява да го откупят, каза Апостолова. Тя допълни, че общината няма да има права върху серията, която е финансирала. В рамките на заседанието възникнаха въпроси към продуцентите на предаването, които отсъстваха. Въпреки неяснотите съветниците дадоха положително становище и заявиха, че на заседанието на ПК „Финанси и бюджет“, която трябва да вземе решение, ще очакват да получат отговор.

Библиотеката на Народно читалище „Заря“ в Минерални бани представя тази седмица книгата на Георги Граматиков „Хасковски минерални бани“. Монографията е издадена през 2003 г. от Академично издателство „Марин Дринов“ и разглежда развитието на курорта от края на 18-ти до началото на 20-ти век. Ето какви са сведенията за курорта в началото на 19-ти век:

„Хасковски минерални бани е курортно селище, намиращо се на 19 км западно от гр. Хасково. Разположено е в полите на Североизточните Родопи, известно с лековитата си минерална вода. Истински отдих и лечение хасковските граждани намират в лечебните води на Хасковските минерални бани. Близостта на курорта до града го прави популярен и по-достъпен. Първите години хората идват с магарета, катъри и коне, файтони, а по-заможните и с автомобили. Курортът е разположен в живописните поли на Родопите и наред с целебните извори предлага много възможности за разходка. Нарасналият поток от курортисти налага и по-добра пътна връзка. Занемареното шосе през летните месеци потъва в прах, а дъждовно време се превръща в лепкава кал. За упоменаване на курорта хасковлии не използват пълното му име, а само „на Баните“. За престоя „на Баните“ се готви цялото семейство, набавят се удобни дрехи, хавлии, приготвя се покъщнина за продължително време, защото в първите години курортните бази предлагат почти празни помещения на своите гости. По-известни в онова време са хотел „Орелът“, „Чирпанските стаи“, „Еврейските стаи“, „Инвалидните стаи“. Състоянието на хотелите и условията в тях, намират място в пресата. Повдигат се въпроси, свързани с чистотата и хотелското обслужване. В последващите години курортът се развива, подобряват се материалната база и услугите“.