Илинден чества православната църква на този ден

На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се отслужват празнични литургии в негова чест.

Житието му е наситено не само от неизброими Божии чудеса, но и със свидетелства за чудната му връзка с Бога, кулминация на която е небесното му възнесение на огнена колесница. И пак на него Бог е отредил изключителната мисия, която ще се прояви в края на времената. За ролята на старозаветния пророк непосредствено преди Второто Христово пришествие Сам Иисус Христос е казал: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко.“ (Мат. 17:11). Именно затова св. Илия е бил взет жив на небето, за да се върне в най-страшните дни на човешката история. Пророк Илия живял през IX век преди Христа в Тесвия, когато израилтяните отстъпили от вярата си в Живия Бог заради жената на цар Ахав – езичницата Езавел. За да ги върне към Истинския Бог, пророкът затворил с молитвите си небето, за да не падне и капка дъжд. В продължение на три години и половина сушата обхванала земята, настъпил страшен глад. Илия се оттеглил там, където Бог му посочил, и пламенно се молел за обръщането на съблазнения в езичество избран народ към правата вяра, а упорстващите в богоотстъпничеството като Ахав – да приведе към покаяние. Пророческите му слова озарявали човешките души с Божия промисъл и когато изпълнил земната си мисия, се въздигнал в Божието царство на колесницата, която сам Бог му изпратил.

В народните вярвания по българските земи Свети Илия наказва с безводие неверниците, а за покаялите се изпраща благодатен дъжд. Той закриля и помага на сиромасите, които не ламтят за имане и се уповават на Бога. Заради огнената сила, която притежавал, старите хора го наричат Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник, който препуска по небето с огнена колесница, от която изпраща светкавиците. На този ден празнуват всички, които носят името на светеца – Илия, Илиян, Илияна, Илинда, Илка, Илко, Илчо, Лина, Линда. Занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджиите, керемидчиите и пожарникарите също почитат светеца.

Вестник „24 часа“ разказва за Националния курорт Минерални бани

Вестник „24 часа“ публикува днес обширен материал за развитието на Националния курорт Минерални бани. В статията на Ваньо Стоилов, разположена на цели две страници във вестника се проследява развитието на курорта от края на 18-ти век до наши дни.

Историята е доста интересна заради т. нар. 100-годишна война между селата Сусам и Брястово за притежанието на минералните извори. В началото на 19-век в борбата за надмощие се включва и Хасково, но в края на краищата всичко завършва със създаването на курортното селище Минерални бани, което днес е общински център. Интересен факт е това, че минералните извори са били посещавани от княз Фердинанд и неговия син Борис III. Съществува дори запазена фотография от онова време, където княз Фердинанд е заснет в народна носия в курорта от придворния си фотограф Иван Карастоянов.

Безспорно най-важното, което могат да научат читателите от статията са качествата на минералната вода и болестите, които тя лекува. Водата в Минерални бани си съперничи с тази в Карлови Вари и лекува множество заболявания на периферните артерии от органичен и функционален тип – болест на Бюргер, ендартрити, облитерираща атеросклероза, болест на Рейно, състояния след тромбофлебити, вегетативни и диабетни ангеопатии, склеродермия и др. Освен тези, с отличен резултат се повлияват следните заболявания:

Опорно – двигателен апарат – ревматизъм, артрит, болест на Соколски-Буйо

Ставни заболявания – артрози, състояния след счупване на кости, полиартрити, болест на Бехтерев

Периферна нервна система – радикулит, полиневрит, ишиас, лумбаго, плексити, дископатия и дискова херния

Гинекологични заболявания – възпалителни процеси на яйчниците, стерилитет

Кожни заболявания – екземи, псориазис вулгарис,  дерматити, кератодермия, уртикарии

Минералната вода се прилага и питейно при пясък в бъбреците, хроничен гастрит и колит, язвена болест, стомашно-чревни заболявания, възпаления на жлъчка и черен дроб.

Своите виждания за направеното в Минерални бани през последните години, както и вижданията си за бъдещето на курорта споделя и кметът на общината Мюмюн Искендер. При нас водата е достатъчно, дебитът на 4-те кладенеца, от които я черпим е 85 литра в секунда. Можем да отворим още в бъдеще, но засега не ги пипаме. Правим друго: изграждаме водоеми, които в часовете от 12,00 през нощта до 05,00 сутринта, когато никой не черпи вода се пълнят, вместо минералната вода да изтича в реката. Сега започваме четвърто водно депо. Когато бъде готово ще имаме в запас над 2 хиляди кубика вода, т.е. ще разполагаме с още 50 литра в секунда. Така, че моят призив към инвеститорите е – заповядайте в Националния курорт Минерални бани! Тук няма да имате проблеми с наличието на вода. В общината има отдел за туризъм и балнеолечение, който помага с всички необходими документи на желаещите да инвестират. В курорта можем да посрещаме от 2000 до 2500 души на денонощие, казва още кметът Мюмюн Искендер. За тези, които не са успели да си купят вестник „24 часа“ вчера, могат да прочетат статията в електронното издание на вестника оттук!