Кметът на община Асеновград д-р Христо Грудев прие родители на деца от различни набори, трениращи във ФК „Асеновец“. Повод за срещата беше днешният протест. Родителите изложиха исканията си пред кмета. Той ги изслуша и след едночасов разговор, отправи няколко предложения.

Представителите на инициативния комитет, организирал протеста, се съгласиха с предложените решения, които следва да бъдат проверени дали е възможно да се случат юридически. Д-р Грудев обяви, че това, което зависи от общината, е да направи проверка на разходването на общинските финансови средства. Такъв одит вече е назначен и резултатите от финансовата проверка ще бъдат обявени, след финализирането й. Относно новоизграденото помощно тренировъчно игрище към стадион „Шипка“, същото все още не е предадено от Българския футболен съюз (БФС) на община Асеновград. Т.е. ангажиментът с разпореждането на спортния обект към днешна дата е на БФС. Кметът заяви категорично, че община Асеновград НЕ членува и НЕ участва в управлението на НИТО ЕДИН спортен клуб! „Не делим спортовете. Всички клубове, функциониращи на територията на общината, получават финансиране всяка година, на база постигнати резултати и събрани точки. Спортът е сред основните приоритети на община Асеновград. За администрацията и за мен лично, като кмет, е от изключително значение децата да бъдат мотивирани да спортуват. Защото спортът, на първо място, е здраве и не по-малко по важност – води до дисциплина. Благодаря на родителите за активната гражданска позиция и конструктивния разговор, който проведохме. Мисля, че стигнахме до няколко варианта, с които общината може да съдейства, като най-важната ни цел е децата да имат възможност да тренират и да се развиват. Предстоят ни и още срещи. Нека да видим какво ще покаже и резултатът от финансовия одит. Трябва да се провери дали нашите общи предложения, до които достигнахме съвместно с представителите на родителите, могат да се случат юридически. Всичко, с което общината може да съдейства в законовите норми, ще бъде изпълнено“, увери кметът д-р Грудев. Той обясни, че ФК „Асеновец – 2005“ – Асеновград е сдружение с нестопанска цел, т.е. е частна организация със собствено управление – Управителен съвет, който се избира на Общо събрание. В правомощията на Общото събрание, съгласно Устава на сдружението, е да приема и изключва членове, да избира и освобождава членове на Управителния съвет, да утвърждава бюджета на сдружението, да приема отчета за дейността на Управителния съвет и др. Или иначе казано, общината не може да се намесва в избора и/или освобождаването на председателя на ФК „Асеновец“. Така, както ежегодно ФК „Асеновец“ се подпомага от община Асеновград, се отпускат средства и за всички останали клубове, развиващи спортно-състезателна и тренировъчна дейност на територията на община Асеновград и са регистрирани в Министерството на младежта и спорта. Изключение прави само футболът, който се финансира по други показатели.

След Освобождението младата българска държава наследява Сапунената баня,ползвана само от турци. Червената баня,наричана и дъсчената, била за българите. Третата е Чирпанската баня,четвърта е Батачната баня – от батак, т.е. кал, кална баня.

Имало и Чифте баня – с два басейна – за мъже и за жени. По-късно, през 1937 г., е построена Модерната баня с два басейна, 8 корита и 1 душ за измиване преди влизане в басейна. Изграден е и специален резервоар охладител, където водата се изстудявала до определена температура. Днешната обществена баня в курорта е неин наследник. Първо в баните ходели с дървени налъми, но през 30-те години са правени опити да се въведат специално изработени обувки – чехли и пантофи, направени от лико. Тази инициатива не намира достатъчно добър прием. Едва в края на 60-те години и началото на 70-те налъмите започват да отстъпват на пластмасовите или каучукови чехли или джапанки.

Георги Граматиков пише: “Всеки посетител заплаща определена такса. Това е едно от най-доходните пера за поддръжката им. До 1927 г. таксите са различни – 2, 3 и 5 лева според банята. Същата година изравняват таксата – вземат по 5 лв. за къпане на всеки над 7 г. Само таксата за калната баня останала 2 лв. Безплатно не се допуска, за да се увеличат приходите. По това време в Хисаря плащали по 10 лв.”. Но законът за селските общини разрешава безплатно къпане на населението от селищата, в чиито землища са изворите. Кои са бедни и кои са за 50 процента намаление, определя общинският съвет. И това също било повод за кавги между двете села, особено след 1914 г., когато се приема, че баните се намират само в землището на Брястово.

От 1 януари 1946 г. Сусам е отново самостоятелна община и пак пламват споровете, защото сусамци били лишени от правото да се къпят безплатно. Борбата се води до 1955 г., когато по предложение на изпълкома на Окръжния народен съвет в Хасково селището Минерални бани е обявено за самостоятелна административна единица – село, каквото е и досега. Един от мотивите за това е да се възстанови спокойствието.