Успех за талантливите деца на Чирпан от Национален фолклорен конкурс ,,Широка лъка свири,пее и танцува! Златен медал за Даная и сребърен за Иван при индивидуалните изпълнения и сребърен медал за дуета! Това е равносметката от тяхното участие в престижния форум.
Общинският съвет в Минерални бани проведе своето 29-то редовно заседание. В проекта за дневен ред първоначално бяха включени 11 докладни записки, но преди началото на заседанието председателят Мехмед Лятиф предложи към тях да бъдат добавени още 2 нови. Сред по-важните от решенията бяха определяне правомощията на представителя на общината в редовното Общо събрание на акционерите на Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково АД. Община Минерални бани ще бъде представяна от кмета на общината Мюмюн Искендер, а при негово отсъствие от Билял Билял, решиха местните парламентаристи. Общинските съветници се произнесоха и по решение за осигуряване на съфинансиране за проект “Рехабилитация и модернизация на спортна и детска площадка в с. Караманци”. Проектът е внесен пред СНЦ “МИГ Минерални бани – Черноочене” по Стратегията за водено от общностите местно развитие, одобрена по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Приета бе и Програмата за развитие на физическото възпитание и спорт в община Минерални бани за 2023-2024 г. Общинския съвет актуализира Годишната програма за развитието на читалищната дейност в община Минерални бани за 2023 г. Направена бе и актуализация на Програмата за полагане на обществено полезен труд. Сред останалите докладни бяха приемане на план-извлечение за сечта от широколистни дървесни видове в горските територии на община Минерални бани, отпускане на еднократни финансови помощи и актуализиране на годишната програма за 2023 г.
Общинският съвет в Минерални бани провежда днес от 11,00 часа своето 29-то редовно заседание. В проекта за дневен ред са включени 11 докладни записки, каза председателят Мехмед Лятиф. Сред по-важните от тях са определяне правомощията на представителя на общината в редовното Общо събрание на акционерите на Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково АД. Общинските съветници ще трябва да се произнесат и по решение за осигуряване на съфинансиране за проект “Рехабилитация и модернизация на спортна и детска площадка в с. Караманци”. Проектът е внесен пред СНЦ “МИГ Минерални бани – Черноочене” по Стратегията за водено от общностите местно развитие, одобрена по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Предстои да бъде приета и Програмата за развитие на физическото възпитание и спорт в община Минерални бани за 2023-2024 г. Предстои и приемане на актуализация на Годишната програма за развитието на читалищната дейност в община Минерални бани за 2023 г. Сред останалите докладни са приемане на план-извлечение за сечта от широколистни дървесни видове в горските територии на община Минерални бани, отпускане на еднократни финансови помощи и актуализиране на годишната програма за 2023 г.
Местността „Долно Черковище“ край едноименното стамболовско село е обявена за защитена територия със заповед на екоминистъра Росица Карамфилова. За защитена е обявена и местността „Туфеста острица“ в землището на село Горно Вършило, община Септември, област Пазарджик.
Защитена местност „Долно Черковище“ се простира на 4691,116 дка и е обявена по предложение на община Стамболово, Българско Дружество за защита на птиците, Природозащитно сдружение „Биосфера“ и Българска фондация „Биоразнообразие“, като е подкрепено от РИОСВ – Хасково. Защитената местност е обявена с цел опазване на местообитанията на защитени, редки и застрашени растителни и животински видове. Растителните видове включват Бяла змийска трева (Goniolimon collinum), Румелийски тръбоцвет (Trachelium rumelianum), Нежен лопен (Verbascum humile), Черноморска ведрица (Fritillaria pontica) и други. Животински видове включват дъждовник (Salamandra salamandra), голяма (кафява) крастава жаба (Bufo bufo), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), обикнoвена блатна костенурка (Emys orbicularis) зелен гущер (Lacerta viridis), египетски лешояд (Neophron precnopterus), черен лешояд (Aegipius monachus), белоглав лешояд (Gyps fulvus), скален орел (Aquila chrysaetus), царски орел (Aquila heliaca), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), средиземноморски сокол (Falco eleonorae) и други, както и с цел опазване на характерен и забележителен ландшафт. Не се допускат дейности, които могат да доведат до обезпокояване и унищожаване на видовете, увреждане и унищожаване на техните местообитания, както и на естествените характеристики на ландшафта. В тази връзка в защитената местност е забранено строителството и други дейности, водещи до промяна на ландшафта, с изключение: поддръжка, ремонт и реконструкция на съществуващи пътища и други съоръжения, както и изграждане на екопътеки и прилежащите им инфраструктурни елементи и други.
„Ахинора“ – една от най-загадъчните картини на Иван Милев стана повод в България да бъде създаден първият по рода си музей, посветен на една творба. Той отвори врати на 24 май в Казанлък – родното място на художника.
През 1922 г. Иван Милев рисува картина на име „Ахинора“. Три години по-късно рисува друга картина, която кръщава със същото име, но тя е съвършено различна от първата. Именно вторият вариант вдъхновява директора на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров да създаде музей, който да се превърне в дом на тази картина. Изследователите все още спорят коя е жената, изобразена на платното от 1925 г. Една от хипотезите е, че дамата от картината е Анна Орозова – съпруга на известен по това време търговец на розово масло. Други откриват прилика със съпругата на художника Екатерина Наумова, на истината е, че и до днес няма еднозначен отговор на въпроса коя е жената от платното. Според д-р Петров може би именно тази неизвестност провокира интереса към портрета, защото не може да се определи дали това е конкретна личност или е представа на автора за съпругата на Хан Аспарух, откъдето идва и името.
Иван Милев подарява „Ахинора“ на Художествената галерия в Казанлък през 1926 г., но първото известно показване на картината в изложба е чак от 1967 г. Дълги години творбата не е била забелязвана: „Тя е дарена от художника на галерията в Казанлък и е оставена в една папка, била е без рамка, а в реставрационните и документи не е посочено кой и къде е работил по нея“, казва д-р Пламен Петров. Именно неглижирането на картината нанася някои сериозни повреди: „Факт е, че има механични повреди, които са неотстраними, има ретуши, както и пробиване на хартията. Нещо, което е нанесено невъзвратимо като намеса върху творбата е това, че тя е каширана върху фазер, който вече не е отстраним“, допълва директорът на Художествената галерия в Казанлък. Но въпреки това „Ахинора“ е почистена и е в добро състояние, а щетите й са видими само за специалисти. В момента картината се съхранява в новия музей при специални условия и всеки желаещ може да я види.
Казанлък отбелязва Празника на розата няколко дни, а кулминацията е днес – 3 юни. В селата в региона, сред които е и с. Овощник, се изпълнява емблематичният ритуал „Розобер“.
От векове нашите предци да преработвали розовия цвят, за да получат уханното розово масло. В Казанлъшко преработването на рози и розопроизводството е традиция от поне 4 века. Радион Попов е собственик на розови масиви над 15 години. С наближаването на лятото и цъфтежа на розите край Казанлък, се появяват и проблемите пред всеки производител. Тази година сред тях са метеорологичните условия – заради обилните валежи цъфтежът се е забавил. Въпреки забавянето розите вече са готови за бране, но работна ръка няма. Именно липсата на розоберачи е най-сериозният проблем пред всеки производител. След това идват трудностите при продажбата на продукцията. Допълнителен проблем може да има и вследствие на регламент на Европейската комисия – розовото масло да се регистрира като химичен, а не като природен продукт. Производителите на розово масло се оплакват от липса на подкрепа от държавата.
Изложбата с карикатури „Драски в мозъка” представя Музея на GISSEN. Общо 50 карикатури включва новата продукция на артиста. „Драски в мозъка” са карикатури показващи безхаберието на политическия и социокултурен живот в страната през последните 35 години. Имах възможността да живея поравно преди и след промените и това, което виждам е просто пропадане в бездната, споделя артистът. Нарекох изложбата си „Драски в мозъка”, защото виждам едно безобразно хабене на енергия и сили, буквално за нищо. Едва ли тези 50 карикатури могат да покажат цялостно зараждането и развитието на този процес, но аз правя това с всяка карикатура, която рисувам през последните години за сайта Антен Ер, а те вече са хиляди.
GISSEN е редакционен художник на Антен Ер от основаването му преди 19 години. Преди това е публикувал свои карикатури във вестниците „Антени”, „Пулс”, „Шипка”, „Демокрация”, „Ориент Експрес”, „Новинар Юг” и др. Печелил е награди за свои произведения в Италия, Сирия и Китай. Сред най-успешните му карикатурни проекти са авторските изложби „Царят е г-о-о-о-л!” /1996/, „Безкнижниците” /2004/ и „Морска сатира” /2010/ в Дома на хумора и сатирата – Габрово. Следват още изложбите „Червена книга” /2007/, „Сезам, усмихни се!” /2007/, „Мила Родино” /2008/, „Стената на смеха” /2009/, „24 карата” /2010/, „Номер едно” /2014/, „Царевичак” /2015/, „GISSEN в страната на гочетата” /2015/, „Репортаж от мястото на вица” /2017/, „Europeada” /2018/, „Каталунска Диада” /2018/, „Кривици” /2019/, „Жълтият GISSEN” /2019/, „Няма никой в Рая” /2019/, „америГанците” /2020/, „ФейсБукварница” /2020/, „Навъсен, усмихни се!” /2020/, „Изгубени в прехода 1 и 2” /2021/, „Доктрината GISSEN” /2021/, „Двойките” /2022/, „Последният хидалго” /2022/, “GISSEN в Капана“ /2022/ и “BG Power” /2023/.
Колекцията ще остане завинаги част от секция „Карикатура” в Музея на GISSEN, който бе създаден преди 2 години.
“Чудесия” от Пазарджик спечели Голямата награда на 20-я международен детски етнофестивал в Минерални бани. Проявата, организирана от КНСБ и Благотворителен фонд “Проф. д-р Желязко Христов” завърши късно снощи на сцената на Летния театър в родопската община. Наградите на победителите връчиха кметът на община Минерални бани Мюмюн Искендер и Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева. Най-много награди в различните категории отнесе със себе си “Галаксико” – Димитровград. Цели две журита оценяваха изпълненията на участниците – едно за танцово изкуство и едно за музикално изпълнение. Пълния списък с отличените участници в 20-я международен детски етнофестивал ще добавим малко по-късно.
Областният управител на област Хасково Красимир Ангелов бе специален гост на откриването на Международния детски етнофестивал „Децата на Балканите – с духовност в Европа“, който се провежда в Минерални бани. Той се организира по съвместна инициатива на КНСБ и Благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов“ съвместно с Община Минерални бани.
Присъстващите се поклониха и положиха цветя пред паметника на основателя проф. д-р Желязко Христов преди откриването на Международния детски етнофестивал „Децата на Балканите – с духовност в Европа“. Началото на фестивала бе поставено от президента на КНСБ Пламен Димитров. „Този фестивал е изключително мащабен и посреща всяка година хиляди участници, както от различни градове и села в страната, така и от други държави като пъстра дъга от етническите различия и възпитава в етническа и религиозна толерантност децата. Той носи със себе си не само песни и танци, но е извор и на нови приятелства и незабравими мигове и спомени за участниците. Продължавайте да пазите традицията жива! Честит празник!“, каза в словото си г-н Ангелов. Кметът на Община Минерални бани Мюмюн Искендер изрази своята радост от големия интерес на таланти от различни страни, които ще се представят на местната сцена. Участие в 20-тото издание на фестивала ще вземат 2000 деца. 80 индивидуални изпълнители и 50 групи от 19 области и 26 населени места в страната ще се включат в двудневния форум. 17 са танцовите групи и индивидуални изпълнители от чужбина. Гости има от Молдова, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Северна Македония.
20-ят международен детски етнофестивал започва днес в община Минерални бани. Организатор на проявата е Конфедерацията на независимите синдикати в България и Благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов“. Юбилейното издание на международния детски етно фестивал „Децата на Балканите с духовност в Европа“ се провежда на 31 май и 1 юни в община Минерални бани, област Хасково. Съорганизатор на събитието е Община Минерални бани. Медиен партньор е Българска национална телевизия.
Началото на етно фестивала е поставено през 2001 г. по идея на лидера на КНСБ – проф. д-р Желязко Христов. През годините фестивалът се превърна във вълнуващ и очакван детски празник. През фестивалните дни се представят деца – певци, инструменталисти и танцьори от цялата страна и чужбина. Основната идея, заложена още със създаването на етно фестивала е да разкрием красотата на света в неговото разнообразие от етноси и националности. Детският етно фестивал носи послания за единство и общо бъдеще на Балканите, Европа и света. Желанието ни е да научим децата на толерантност и уважение към културните и духовни ценности на различните етноси и националности.
Тази година в двадесетото юбилейно издание на детския фестивал участват близо 2000 участници и гости, в т.ч. 50 групи и 80 индивидуални изпълнителя, от 19 области и 26 населени места от територията на цяла България, 17 танцови групи и индивидуални изпълнители от чужбина – от Босна и Херцеговина, Молдова, Северна Македония, Сърбия, Турция и Черна гора. Ще бъдат представени над 70 училища, читалища, детски градини, центрове и школи от България и извън пределите на страната ни.
20-ия Юбилеен международен детски етно фестивал започва от 10,00 ч. днес в Летния театър на община Минерални бани и ще продължи до следобедните часове на 1-ви юни, когато ще се извърши официално награждаване на участниците и ще се проведе Галаконцерт. Преди официалното откриване, музикални групи от всички националности, представени в етно фестивала се включиха в празнично шествие, водено от Забавно-духов оркестър при Община Димитровград и малки артисти от ОЦТИ „Галаксико“. Почетена бе паметта на създателя на детския етно фестивал – проф. д-р Желязко Христов, който ни вдъхнови да продължим да реализираме неговата идея през годините.
Българската национална телевизия, ще изготви два концерта с изпълнения на най-добре представилите се участници през двата фестивални дни. Двата концерта ще бъдат излъчени по БНТ 1, БНТ 2 и БНТ 4. Ще бъде заснет и документален филм за етнофестивала. Студио „Мелодия“ е сред нашите партньори и ще заснеме всички изпълнения от фестивалната програма. Всички участници в детския етно фестивал имат възможност да получат на видеозапис своето изпълнение по предварителна заявка на място в Летния театър на с. Минерални бани или на следния линк: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSf6ez_l2ChEtstqUoM1wj5WDTh5n_sQk_4pHvyAsrmU1OH75A/viewform?usp=sf_link