Община Минерални бани кандидатства с проект „Устойчиво развитие на трансграничния туризъм и културен алианс“ по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG VI-A Гърция – България 2021-2027/Етап Б.

Това е първа открита покана за подбор на проектни предложения по Програма за трансгранично сътрудничество INTERREG VI-A Гърция – България 2021-2027, по която Община Минерални бани е водещ бенефициент с партньори – Проектен Партньор 2: Фондация на Музей на Македонската борба и съвременна история на Македония (Гърция) и Проектен Партньор 3: Орган за управление и администриране TECHNOPOLIS Thesalonikis SA (Гърция). Общата цел на проекта е да насърчи устойчивото трансгранично развитие на туризма и културния обмен между Минерални бани, България, и Солун, Гърция, като същевременно запазва и демонстрира културното наследство на региона чрез съвместни пилотни проекти и устойчив и възпроизводим модел.

Основните дейности на Община Минерални бани включват: планиране и реализация на реконструкция, включително определяне на оформлението и функционалността на споделено туристическо пространство с комбинирани функции за археологическа база, информационен център за туристи и едновременно с това – зелено училище. Предвиденото споделено туристическо пространство се намира в центъра на село Ангел войвода, включително осигуряване на достъпна среда; организиране на събития и туристически мероприятия, изработване и разпространение на промоционални материали и продукти, популяризиращи туристически двата района, Устойчив план за действие в туристическия сектор, разработване на съвременен туристически портал на Минерални бани и региона, подготовка и управление на проекта и др. съпътстващи дейности. Обектът край село Ангел войвода доби популярност като Градът на Слънцето, където бяха проведени археологически разкопки. Според думите на проф. Николай Овчаров обектът е равен по значение на Перперикон и Татул и се е намирал в пряка връзка с тези две светилища. Общият бюджет на проекта е 1 917 225,00 евро, а предвиденият общ бюджет на проекта за Община Минерални бани е  1 257 500,00 евро.

Единствената рецепта за пълна зала е да бъдем по-истински. Това каза диригентът Йордан Камджалов в навечерието на първия фестивал на негово име, който ще се състои на 4, 5 и 6 юли в Етнографски комплекс „Дамасцена“ край Павел баня.

Според него публиката безпогрешно разпознава безкомпромисно истинското, защото в обществото има „глад за истински неща“.  Както във всяка своя инициатива, така и в предстоящия фестивал в Долината на розите фондация „Йордан Камджалов“ кани публиката именно на нещо истинско, на доказано качество, доказано вдъхновение и доказани резултати, посочи маестрото, който е и артистичен директор на културния форум. Той заяви, че през идните дни в комплекс „Дамасцена“ публиката може да очаква да види вдъхновени и доказани млади хора, които ще творят. Ще бъде представена музика от Ренесанса до XXI век, обясни Камджалов. Фестивалът се открива с концерт на Genesis Orchestra, като солисти ще са международни лауреати. Във форума своя дебют ще направи и новият вокален фолклорен състав ИДНА, в който участват изпълнители от „Гласът на България“, а във втората вечер на сцената ще бъдат част от най-големия детски хор в България, воден от диригента Мая Василева, както и Хорът на музикалната лаборатория за човека. „Програмата включва и формата „България пее“, което е възможно най-интердисциплинарния, широко скроен и демократичен формат – там цялата публика е поканена да бъде сътворец и участник“, обясни Йордан Камджалов. Той подчерта, че всеки от дните започва с лекция и среща с широката общественост, като начало на фестивала ще постави именно среща със „златния учител“ на България – физикът Теодосий Теодосиев.  Това е една пълна прегръдка между култура и просвета, заяви маестрото. 

Каним всички на три дни вдъхновение, на среща с огромен талант и креативност, среща и с личности в просветата, за да видим хармонията, посочи още той. „Винаги съм казвал, че Министерството на културата и Министерството на образованието трябва да са едно – не може да има образование без култура, не мога да си представя и култура без образование. А това е една прегръдка между тези два принципа“, каза маестро Камджалов. Фестивалът „Камджалов“ в Долината на розите се организира по покана на Етнографски комплекс „Дамасцена“. Поканиха ме да създадем фестивал на мое име, което беше нещо съвършено неочаквано, непланирано – нещо, за което не съм мечтал, посочи диригентът. Той изказа благодарност за доверието и съобщи, че вече се работи и по организацията на второто издание на културния форум, което ще се състои по същото време идната година. „Заставам с името си, с отговорността си и с 15-годишната работа на фондация „Йордан Камджалов“, която по времето на редица кризи не е спирала да подкрепя колосалния български талант“, каза диригентът. Форумът се предвижда да бъде ежегоден, а осъществяването му става без подкрепата на местни или държавни институции. Правим всичко със съмишленици, които вярват и са убедени, че културата и просветата са гаранция за едно смислено бъдеще за всяко общество и цивилизация, посочи Йордан Камджалов. Според него именно в това „извънинституционално пространство“ артистите имат свободата да създават онова, което може да внесе повече здраве, вдъхновение и надежда в обществото. По негово мнение положението в областта на културата в България е критично и е необходимо нови хора да работят по нов начин. „Със старите хора по нов начин няма да стане и с нови хора по стария начин – също. Това е сложен и огромен казус, трябва огромно количество хора да се съгласят да работят доброволно за това спасение, от което имаме нужда“, заяви той. Диригентът подчерта, че всичко, което е постигнала фондацията, се дължи на това, че в нея се работи безвъзмездно по всички проекти. Или работим за себе си, или за обществото – няма среден вариант, категоричен е маестро Камджалов. Ние създаваме платформи за манифестиране на таланта на хора, които от деца, от сутрин до вечер работят за мечтите си и които вече имат редица национални и международни постижения, отбеляза той. 

За десета поредна година в Разлог се организират Летните театрални празници „Звездите на театъра“. В рамките на събитието ще бъдат представени впечатляващи постановки, а на сцената на местното читалище ще излязат любими на публиката артисти, съобщиха от Община Разлог.

Театралният фестивал е важна част от традиционния културен календар на общината и за втора поредна година се утвърждава като акцент във фестивалното лято, посочиха от общинския пресцентър. По повод юбилейното издание организаторите са подготвили и ретроспективна изложба. Летните театрални празници ще бъдат открити тази вечер с най-дълго играната постановка в репертоара на Народния театър „Иван Вазов“ – моноспектакъла на Валентин Ганев „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд, под режисурата на Пламен Марков. От Община Разлог припомниха, че спектакълът е отличен с редица награди: „Аскеер“ през 2001 г., „Икар“ през същата година, както и множество първи награди и отличия от престижни фестивали в страната. Фестивалът продължава до 6 юли. На 4 юли (събота) публиката ще има възможност да гледа „Пиеса за двама“ от Тенеси Уилямс с участието на Нона Йотова и Веселин Анчев. Постановката е дело на режисьора Елена Панайотова. На 5 юли Младежки театър „Николай Бинев“ ще представи комедийната постановка „Разделям двойки по домовете“ от Тристан Птижирар, с режисьор проф. Здравко Митков и актьори Михаил Билалов, Юлиян Петров и Гергана Христова. Финалът на „Звездите на театъра“ ще постави Малък градски театър „Зад канала“ с постановката „Тартюф или Лицемерът“ по текст на Жан-Батист Молиер. Участват Александър Кадиев, Христо Пъдев, Леонид Йовчев, Христина Караиванова, Георги Кацарски, Владимир Димитров, Богдан Бухалов, Таня Пашанкова, Цветина Петрова, Александър Карасански, Магдалена Бучкова и Калина Георгиева. Режисурата е на Лилия Абаджиева.

Десетото юбилейно издание на театралния фестивал „Звездите на театъра“ се организира от Община Разлог и „Нона Попарт“. Представленията ще се играят на голямата сцена в Народно читалище „15 септември 1903 – 1909 г.“ – Разлог. По случай юбилея пред сградата на читалището ще бъде подредена ретроспективна изложба с фотографии от всички издания на фестивала досега. Публиката ще има възможност да си припомни заглавията, които са гостували в Разлог през годините. Традицията повелява гостите да бъдат посрещани с питка и китка здравец – по този начин ще бъдат приветствани всички артисти и зрители на входа на читалището, съобщиха още от общинския пресцентър.

В началото на летния сезон община Асеновград призовава жителите и гостите да бъдат внимателни и отговорни към собственото си здраве и това, на близките им. Комисията за осигуряване безопасността на хората и предотвратяване на удавянията в община Асеновград обръща особено внимание на следните по-важни моменти:

– къпането и плуването на територията на община Асеновград може да се извършва само в охраняеми водни площи, обезопасени и оборудвани, в съответствие с изискванията на Наредбата за водноспасителна дейност;

– не се разрешава къпането и плуването без осигурени спасители в р. Чая и басейните в населените места от общината;

– забранява се къпането, плуването, гребането и др. водни спортове, както и ползването на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел във всички необезопасени и неохраняеми водни площи – язовири, канали, малки водоеми, реки, басейни и др. водохранилища на територията на общината.

При аварийни ситуации и инциденти незабавно сигнализирайте на Национален тел. 112.

С четири медала се завърнаха борците на Спортен клуб „Буря“ – Караманци в община Минерални бани от Четвъртия турнир по борба в памет на Неждет Залев и Стоян Стоянов в Устина.

Това информира треньорът на борците от Караманци Джейхан Тефик. Със златни отличия се окичиха Тефик Тефик и Мерджан Халибрям. Сребърни медали спечелиха Мюмюн Мюмюн и Таха Ерджан, а Атакан Ремзи остана на пето място. Четири медала с пет състезатели, участвали в турнира, това си е направо отлично постижение, каза още Джейхан Тефик. Над 100 деца от 15 клуба в страната стартираха в 4-то издание на турнира по свободна борба в памет на Стоян Стоянов и Неждет Залев в село Устина.

Надпреварата носи името на двама изявени борци, родом от Устина. Стоян Стоянов е двукратен европейски шампион, спечелил всичките си отличия печели при най-леките до 48 кг и наследява в категорията именития Хасан Исаев. Неждет Залев пък е олимпийски вицешампион от Рим 60 и трети на световната купа в София през 1958 г.

Изложбата с карикатури „Последна капка” представя Музея на GISSEN от 1 юли т.г. Общо 50 карикатури включва новата продукция на артиста. „Последна капка” в никакъв случай няма да бъде последната изложба на GISSEN.

Това е само поредната тематична заигравка на артиста, дали с все по-нарастващото безводие, вследствие на климатичните промени, или с поредното вричане на зависимите от алкохол, че няма да близнат повече, дали този свят е последната капка живот на човечеството или капкомерът се е превърнал в най-важния инструмент на света, това са само част от посоките в които се цели артистът. Когато разработвам някаква тема, става така, че след това нещата се случват в положителен смисъл. Така беше с „Царят е г-о-о-о-л!“ в началото на 90-те години, след това станахме четвърти на световното първенство. Не искам да бъда пророк, но трябва винаги да се има предвид и едно наум, а за последната капка ще видим след време, сподели артистът.

GISSEN е редакционен художник на новинарския сайт Антен Ер от основаването му преди 20 години. Преди това е публикувал свои карикатури във вестниците „Антени”, „Пулс”, „Шипка”, „Демокрация”, „Ориент Експрес”, „Новинар Юг” и др. Печелил е награди за свои произведения на международни изложби в Италия, Сирия, Китай и Северна Корея. Сред най-успешните му карикатурни проекти са авторските изложби „Царят е г-о-о-о-л!” /1996/, „Безкнижниците” /2004/ и „Морска сатира” /2010/ в Дома на хумора и сатирата – Габрово. Следват още изложбите „Червена книга” /2007/, „Сезам, усмихни се!” /2007/, „Мила Родино” /2008/, „Стената на смеха” /2009/, „24 карата” /2010/, „Номер едно” /2014/, „Царевичак” /2015/, „GISSEN в страната на гочетата” /2015/, „Репортаж от мястото на вица” /2017/, „Europeada” /2018/, „Каталунска Диада” /2018/, „Кривици” /2019/, „Жълтият GISSEN” /2019/, „Няма никой в Рая” /2019/, „америГанците” /2020/, „ФейсБукварница” /2020/, „Навъсен, усмихни се!” /2020/, „Изгубени в прехода 1 и 2” /2021/, „Доктрината GISSEN” /2021/, „Двойките” /2022/, „Последният хидалго” /2022/, “GISSEN в Капана“ /2022/, “BG Power” /2023/, „Драски в мозъка” /2023/, “Централна гара” /2023/, „Поклонници в Рая“ /2024/, „Завръщане в Ла Манча“ /2024/, „Central News“ /2024/ и „Urbi et Orbi“ /2025/. Изложбата с карикатури „Последна капка” можете да разгледате оттук!

Вокална група “Ла Феде” от НЧ “Яна Лъскова – 1905”, гр. Несебър, триумфира на международната сцена на хоровия фестивал Sing Berlin 2025, организиран в германската столица под егидата на Европейската хорова асоциация.

В конкуренция с хорови състави от Германия, Литва, Сингапур, Турция, Чехия и България, талантливият български ансамбъл завоюва златен медал и първо място в категория “Фолклор”, сребърен медал в категория “Модерна музика”, както и специалната награда на журито за „Оригинална фолклорна програма с висока художествена стойност“. Международното жури, включващо изтъкнати имена като диригента Оле Фауршу (Дания), композитора Карстен Шулце (Германия) и музикалния експерт Вера Цвайнигер, отличи “Ла Феде” за изключително вокално майсторство и артистично присъствие. Сценичното изпълнение на групата впечатли не само журито, но и публиката със своята въздействаща програма, в която българският традиционен фолклор беше вплетен в съвременни музикални форми. Изпълненията се отличаваха с изразителен вокален колорит, емоционална наситеност и стилова свобода в интерпретацията на модерни световни композиции. Под диригентството на Неделина Захариева – млада, но вече призната с редица постижения – “Ла Феде” достойно представи България на престижния форум и затвърди позициите си сред най-успешните вокални формации в страната чрез   демонстрация на  живото присъствие на българската фолклорна традиция в  съвременното песенно изкуство и оригиналност в  изпълнението на съвременни произведения.  

Филмът „Богатствата на Ардино“ на варненката Магдалена Тодорова е в селекцията на кинофестивала „Раджавица филм фест“. Продукцията ще бъде представена на 03.07.2025г. от 21:00 ч. в Етно център „Рубин“.

Фестивалът е част от културния календар на община Кюстендил и се провежда от 1 до 5 юли. Програмата ще бъде открита с филма „Краят на реката“ на режисьора Васил Бароков. Темата на „Раждавица филм фест“ за 2025 г. е „Пътят на водата“. Основна цел на фестивала е популяризиране на независими творци, на авторски късометражни,  игрални и документални филми – както български, така и международни. Прожекциите се провеждат в град Кюстендил, а село Раждавица ще бъде домакин кино работилници за деца.  Програмата на фестивала се организира от Център за занаяти „Старата череша“.

Новият кмет на село Ангел войвода Сунай Касим положи клетва на заседание на Общинския съвет в Минерални бани. Сесията бе извънредна, съобщиха от пресцентъра на Общината.

Освен тържествената церемония в проекта за дневен ред бе включено разглеждането на още една докладна – за поправка на явна фактическа грешка във вече взето решение. Касим се яви на извънредни предсрочни избори на 15 юни след кончината на предишния кмет Мюмюн Ариф. За вота той бе издигнат от Инциативен комитет и събра 171 гласа при гласуването. Неговият съперник Гюлтекин Яшар, излъчен от „Земеделски народен съюз“, остана втори със 111 гласа. Изборният ден завърши при 70,17 процента избирателна активност.

Водолази откриха стар потънал кораб в акваторията на Созопол, който до този момент не е бил неизвестен за обществото. За находката съобщи водолазът Найден Недев, който по време на един от подводните турове, които организира, се натъкнал на стар дървен кораб, заровен от времето под пясъчното дъно.

„Дървен кораб, от дърво е. Останали са само малка част от долната част на кораба – килът и обшивката. Има в близост до него керамични съдове, които са потрошени. Сега, не знаем, като го изровим докрай какво отдолу ни очаква, какви изненади крие“, каза Велико Петров, водолаз. За находката е информиран Центърът по подводна археология в Созопол, откъдето са изпратили екип, специализиран в обследването на стари корабокрушения. „По части, които имаше по дъските, те разбраха, че корабът е османски. Някъде 18-19 век е бил произведен. Не се знае точно времето на потъването и се видя една тухла, която даде насока, че може би този кораб е превозвал тухли от тухларната в Черноморец, навремето е имало такава“, обясни Найден Недев, инструктор-водолаз. Желанието на водолазите е корабът да остане под водата, за да се превърне в атракция за гмуркачите.“Вече от археолозите зависи дали ще му направят щателно откриване или ще си остане така, както е, но вероятността да се вади горе на сушата е много малка, защото той ще се разруши“, посочи Найден Недев, инструктор-водолаз.