Димитър Никленов: В Мъглиж се чувствам свободен и ценен

Интервю на Живко ТЕНЕВ

Димитър Йорданов Никленов е роден на 3.Х.1949 г. в с. Црънча, Пазарджишко. От 1975 до 1992 г. работи в Радио Стара Загора като сътрудник в редакция и водещ на детско предаване. Директор на регионалното сп. „Панорама свят”. Основател и главен редактор на младежкия в. „Хей, момиче”. Ръководител на клуб „Млад писател” към Народно читалище „Родина 1860″, Стара Загора и вестник „Teens paper” при НЧ „Родина 1860″. Автор е на десетки книги за деца, сценарии за телевизионни филми, излъчени по БНТ, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара Загора. В момента живее в град Мъглиж и работи като отговорен редактор на вестник „Мъглижки нюанси”.

Децата много често са в епицентъра на Вашето творчество, коя е тази енергия, която Ви вдъхновява за това?

Може би желанието ми децата да изживяват своето детство като свободни и наобиколени от добри приятелства и вълшебства най-вече ме вдъхновява повече от четирисет години да пиша за тях. Винаги съм се стремял с моите приказки, разкази, пиеси и новели да пресъздавам сюжети и случки, с които да накарам малките читатели и зрители да мечтаят, да разбират кое е добро и зло и най-вече чрез моите герои да се изграждат като щастливи и свободни личности. От многото срещи, които съм имал с тях, винаги съм се възхищавал на тяхната искреност, свободолюбие, въображение и желание да попадат в непознати светове. Това ме е вдъхновявало да продължавам напред и да създавам нови произведения за тях. Много често използвах и тяхното въображение. Така се роди новелата „Преследване на лунна светлина”, създадена по истинска случка и от любовта на моите герои да бранят българските исторически ценности.

Кой е най-яркият Ви детски спомен?

Много са спомените, които дълбоко са останали в моето съзнание. Израствал съм в полупланинско село, където всички деца като малки ежедневно помагаха на родителите си в отглеждането на тютюна и в кърската работа. Но и когато бяхме свободни, безкрайните игри не спираха до късна вечер, като дори понякога завършваха с бели. Често бродехме из планината, най обичах да се възхищавам на планината, която ми изглеждаше огромна и величествена. На едно затулено място край реката имаше стара воденица, която ме привличаше със своята загадъчност. Често се промушвахме в нея, оглеждахме огромните воденични камъни и току някой кажеше някоя страховитост, след което веднага хуквахме към селото. Много по-късно някои от тези спомени станаха приказки и влязоха в първата ми книга „Трите врабчета”, която излезе в 14-хиляден тираж.

Същевременно пишете и за възрастни, кое е по-трудното?

За деца се пише по-искрено, защото децата разбират кое е фалшиво и неискрено. Но не съм привърженик и на теорията, че за деца се пише по-трудно. За мен писането за деца и възрастни е преди всичко творчески процес, към който се стремя да бъда отговорен, точен и искрен. В повечето мои произведения предпочитам да се базирам на истинската действителност и това за мен е по-доброто. Много пъти в творбата ми, предназначена само за деца, се промъква и сюжетна линия за родителите и тяхното отношение към случващото се с моите герои.

Обучавате децата на творческо писане, а Вие от кого сте се учили и продължавате да се учите?

Имал съм възможност да познавам много талантливи хора, от които съм се учил и продължавам да го правя. Творецът непрекъснато иска да опознава и да наблюдава това, което става около него. В началото, когато започнах сериозно да се занимавам с литература, имах късмет да бъда в среда с добри и можещи хора – писатели, артисти и режисьори. От всеки съм получавал съвети и никога не съм ги подминавал с пренебрежение. Така с времето трупах опит и се чувствах сигурен в това, което създавам. Не бих забравил общуването с Лъчезар Станчев, Радой Киров, Благовеста Касабова, Стефан Поптонев и поетесата Петя Йорданова, с режисьорите Константин Варадинов, Съби Събев и още много други от различните поколения било в приятелски разговори или пък при участията им в наши издания и конкурси.

Съвременният писател и медиите – тази среща неизбежна ли е и кой има повече полза от нея – писателят, медиите или публиката?

Писателят без медиите не би имал бързо възможност да популяризира своето творчество. Несъмнено аз ценя преди всичко книжния носител, който съществува от векове и никога няма да престане да съществува, но книгоиздаването е по-бавен процес, а сегашните автори искат колкото се може по-бързо техните произведения да достигнат до читателите. А чрез медиите това става успешно.

По какво се различава един измислен сюжет от реално взета житейска история?

Всеки автор, който се занимава с писателска дейност, се базира на определени сюжети и литературни похвати. Моето предпочитание е да пресъздавам истории от реалния свят. Стремя се да правя това предимно в драматургията. Мисля, че историите, разказани от един измислен свят, са по-скоро за развлечение и поука. В приказките ползвам предимно сюжети от съвременния свят.

Как мислите, възрастните обичат ли приказки?

Като се има предвид, че книжките с приказки се купуват повече от възрастните, било то като подарък за своите деца или внуци или да им ги четат вечер, мисля, че те обичат този жанр. И не само за това. Чрез приказките възрастните си спомнят своето детство, а има и такива, които, макар и късно, сега откриват необходимостта да четат приказки и така, дори и на тези години, се откъсват от сложното ежедневие.

Гледате ли турски сериали и какво е мнението Ви за тях?

Преди време беше преведена моя детска пиеса на турски език. Така че с преводача установихме взаимен контакт, който доста ми разказваше за тяхната култура и изкуство. Участваше в телевизионни реклами и заради това познаваше доста актьори. Говореше ми за тяхната работа и така добивах някаква бегла представа за тях. Оттогава, когато имам време, гледам сериалите им, макар че често сценариите им са еднотипни, но актьорската игра е перфектна, дори да играят в сапунки.

Кои истории могат да бъдат силно вдъхновяващи?

Вдъхновяващи истории са тези, които са истински. Талантът на един автор му помага до определен момент. После трябва да продължи да работи всеотдайно и да има отговорност към процеса. Може би тогава се получава нещо успешно. Необходимост е да създаваш онова нещо, което ще ти носи не само успех, но и удовлетвореност от свършената работа, а това се постига с денонощен труд.

По какъв сценарий се движи съвременният свят?

Ако мога да го нарека сценарий, бих употребил „блуждаещ сценарий”, който изисква голяма организация, да се раздават бонуси и помощи на интелектуалците, защото само те умеят да пишат сценарии. Но да се изгради сюжетът на един съвременен сценарий, е необходим драматичен конфликт. Оглеждайки се наоколо, сякаш всички са се изпокрили някъде, а за да обрисуваш нечий образ, той трябва да се появи. Затова ще преминем на варианта „художествена измислица”.

И да се върнем отново на земята, какво място е за Вас Мъглиж? Няма нищо случайно, когато човек следва своето вътрешно чувство. Радвам се, че успях отново да попадна на място, където се чувствам свободен и ценен. И това го дължа на човек, който е духовно извисен и държи Мъглиж да стане добро място за живеене, да има повече култура, защото тя е онова вълшебно нещо, което облагородява хората. Аз вярвам на този млад човек, който управлява община Мъглиж и е нахъсан да осъществи всички свои планове.

Община Царево отпуска еднократни помощи на учащи се сираци

Община Царево отпусна еднократна финансова помощ за учащи се сираци и студенти сираци до 26 години. Последните трябва да са записани в редовна форма на обучение и да са с постоянен адрес в община Царево. За да получат помощтта, кандидатите трябва да подадат заявление в свободен текст и удостоверение от съответното учебно заведение, че лицето е учащо се или студент. Срокът за подаване на документи е до 15 януари т.г., информираха от Общинска администрация Царево.

Шегите на народната певица Недялка Керанова се помнят и днес

Народната певица Недялка Керанова е известна със своята духовитост и чувство за хумор. Нейните колеги и приятели от село Татарево още помнят някои от най-известните й закачки. На концерт в една голяма читалищна зала Недялка Керанова участва с Леновската народна група. Пее една-две песни и Никола Янков й прави забележка: „Нели, усмихни се малко на публиката, ще си помислят, че си им сърдита!” Недялка поглежда Никола и му казва: „Аз сега ще пея ли, или ще се смея?”