Досъдебно производство е било започнато в РУ-Казанлък след получен сигнал на 07.09.2023г., че от храм в град Шипка, е открадната кутия за дарения. В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия на полицейските служители, като извършител на деянието е установен 70-годишен мъж, криминално проявен и осъждан.
В хода на работата е установено, че той е извършител и на други две кражби на парични средства и вещи от църковни храмове през тази година, за които в РУ-Казанлък има образувани досъдебни производства. Мъжът е бил задържан за срок до 24 часа.
Премиера на документалния филм „УЛИЦА ВАСИЛ УРУМОВ – щрихи към един портрет” ще се състои на 18-ти ноември /събота/ от 17,00 часа в LUCKY Дом на киното в Пловдив. Филмът е създаден по проект от програма НАСЛЕДСТВО 2023 на Пловдив 2019 – ЕСК и е реализиран от режисьора Георги Кайцанов в съавторство със Светлана Урумова, дъщеря на поета.
Какво се крие зад името изписано на табелката на улица „Васил Урумов“ в Пловдив – ЕСК 2019?… Уникална творческа личност с многопластово влияние върху духовния климат на града през 60-те и 70-те години на ХХ век… Български поет, на когото е забранено да публикува, но неговите колеги му посвещават възторжени стихове… Журналист, художествен и театрален критик, на когото художниците от Пловдивската школа рисуват серия портрети от признателност за презентациите му… И който, уволняван от работа за бунт срещу тоталитарната система, години наред, като независим рецензент, отразява художествени, литературни и театрални събития и се превръща в „неотстраним човек, който запълва почти сам културни празнини в Пловдив, като без показност върши това, което е задължение на цели колективи и институции“… Безотговорни комунистически репресии доведоха до ранната му смърт. Васил Урумов (1930-1979) – „Толкова пловдивско явление, че ако не съществуваше щяхме да го измислим… Като наше подобие и наш антипод…“
Нашият филм е едно поетическо есе за духовното присъствие на интелектуалец с уникално обаяние, „обитаващ модерни времена, все още недостижими за нашите съвременници“. Иска ни се да споделим удивлението на изследователите от контраста между официално публикуваното творчество и неосветеното, непопулярно и забравено наследство, неочаквано близко до сегашното светоусещане, споделят авторите. Да документираме откритието, че неговите съвременници го възприемат като нещо повече от поет, журналист и театрал – онзи жизнено необходим чудак, който доказва, че може да се живее свободно в една алтернативна реалност, която им се струва невъзможна в тогавашната тоталитарна атмосфера. В този житейски избор се крие истинската духовна ценност, онзи мощен морален импулс, който хвърля мост между поколенията – някои незнаещи, а други, които не искат да си признаят с какво са се примирявали по време на комунистическия режим.