Националният исторически музей и Община Царево, с активната подкрепа на кмета Марин Киров, обединяват усилия за разкриване на едно от най-значимите духовни средища по Южното Черноморие – ахтополския манастир „Свети Йоан Предтеча“.

През 2025 година, благодарение на партньорството между Националния исторически музей и Община Царево, продължават археологическите проучвания на ахтополския манастир „Свети Йоан Предтеча“, по-известен сред местните жители като „Свети Яни“. Разкопките се ръководят от директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, а кметството на Ахтопол активно съдейства за успешното реализиране на дейностите по проучването. Манастирът се намира на едноименния нос, южно от пристанищния залив на град Ахтопол. Счита се, че в миналото тук е пребивавал Агатополският митрополит до 1829 г. През 60-те години на XX век на мястото на манастира е изградено поделение на Гранична полиция. През 2019 г. Гранична полиция предоставя имота на Министерството на културата, а година по-късно Министерството го предава за стопанисване и управление на Националния исторически музей. Впоследствие НИМ разработва идеен проект за преустройство на полуострова в културен център, който ще обедини археология, история и съвременни културни прояви. Смята се, че великолепният ахтополски манастир „Свети Йоан Предтеча“ е бил изграден някъде през XII–XIII век. В рамките на последните пет археологически сезона са разкрити основите на най-дългата църква, откривана досега по южното българско Черноморие. Този факт свидетелства за значимата роля на средновековния Агатопол като един от петте известни епископски центъра по южното черноморско крайбрежие на днешна България. До момента на обекта са открити 257 археологически находки, които ежегодно се представят в Музея на котвата в хотел „Невен“. Сред най-впечатляващите експонати са сребърни монети на Ахейското княжество (Гийом II дьо Вилардуен, Изабел I дьо Вилардуен, Шарл II Анджуйски), златна монета на Сюлейман Великолепни, изящен кръст от яспис и две келтски бронзови фибули от римската епоха (III в.). Това е едно от впечатляващите археологически места по Южното Черноморие. Откритията тук променят представите ни за ролята и значението на средновековния Агатопол в историята на региона. Проучванията на манастира „Свети Яни“ са част от по-широката визия на Община Царево за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство. С усилията на местната власт, Националния исторически музей и научния екип, Ахтопол постепенно възвръща своето духовно и историческо значение. Днес не само прекрасната природа и морето привличат туристите към Ахтопол и Царево, но и живият разказ за богатата история на древния Агатополис – един от най-значимите духовни и културни центрове на българското Черноморие.

Живко Тенев – GISSEN е класиран на Международен фестивал на карикатурата в Португалия. Темата на фестивала през тази година беше „Сигурност“. Сигурността играе основна роля за стабилността и благосъстоянието на съвременните общества. В един все по-нестабилен свят, където несигурността се проявява под различни форми, от геополитически конфликти до икономически кризи, гарантирането на сигурността на живота ни се превърна в основен приоритет, сподели артистът.

Глобалната нестабилност се отразява по много начини. Войните продължават да опустошават цели региони, принуждавайки милиони хора да станат бежанци, лишени от домовете и достойнството си. Тези хуманитарни кризи не само поставят на изпитание сигурността на пряко засегнатите, но и изпробват капацитета на нациите и международните институции да предложат ефективни и подкрепящи отговори, каза още GISSEN.

Решенията на политическите лидери играят решаваща роля за глобалната сигурност. Добре структурираните обществени политики могат да насърчат мира, икономическата стабилност и социалното сближаване, докато прибързаните решения или тези, мотивирани от едностранни интереси, могат да влошат конфликтите и да увеличат уязвимостта на милиони хора. Поради това политическата отговорност трябва да се ръководи от благоразумие, прозрачност и ангажираност към колективното благополучие. Изправени пред този предизвикателен сценарий, от съществено значение е да се засили значението на интегрираните политики за сигурност, които обхващат не само териториалната отбрана, но и човешката сигурност във всичките й измерения. Бъдещето на човечеството зависи от изграждането на устойчиви общества, способни да посрещнат трудностите със солидарност, иновации и международно сътрудничество.

Следователно темата за сигурността, която бе разгледана на ISCFP 2026, е по-актуална от всякога. Размишляването върху него означава търсене на пътища към по-безопасен, по-справедлив и по-стабилен свят за всички, каза още GISSEN. Той е редакционен художник на новинарския сайт Антен Ер.